Шетал Марко низ гора зелена,
Што ми шетал три дни и три ноќа,
Не можит вода да ми најдит,
Ни за пијет, ни да се измијет,
Ни за себе, ни за брза коња.
Па говори Марко Кралевике:
„Варај горо, горо Димна-горо!
Камо ти вода да се напијам,
Немаш да пијам, ни да се измијам
Да би ми те ветар исушило!
Да би ми те сонце изгорило!”
Димна гора Маркое говореше:
„Ајти Марко, ајти добар јунак!
Немој колни гора Димна-гора
Туку колни стара Самовила,
Што собрала седумдесет кла’ěнци;
Да иснесла на врф на планина,
Да прода’ат еден бардак вода
Еден бардак за црни-те очи.”
Марко ли си с коња говореше:
„Ајти коњу, мое мило добро!
Али можиш ти да ме изнесиш,
Да отепам стара Самовила,
Да растурам седумдесет кла’ěнци?”
Коња Марку ли му говореше:
„Подстегни ме с дванаесет колани,
Два-та није да се обидиме.”
И му стегна дванаěсет колани,
И г’ изнесе на врф на планина;
Дà отепа сдара Самовила,
И растури седумдесет кла’ěнци.
|
Шеталъ Марко низъ гора зелена,
Що ми шеталъ три дни и три нокя,
Не можитъ вода да ми найдитъ,
Ни за піетъ, ни да сѣ изміетъ,
Ни за себе, ни за бѫрза коня.
Па говори Марко Кралевике:
„Варай горо, горо Димна-горо!
Камо ти вода да сѣ напіамъ,
Немашъ да піамъ, ни да сѣ изміамъ
Да би ми те ветаръ исушило!
Да би ми те сонце изгорило!”
Димна гора Маркоѣ̆ говореше:
„Айти Марко, айти добаръ юнакъ!
Немой кѫлни гора Димна-гора
Туку кѫлни стара Самовила,
Що собрала седумдесетъ кла’ěнци;
Да иснесла на вѫрфъ на планина,
Да прода’атъ еденъ бардакъ вода
Еденъ бардакъ за цѫрни-те очи.”
Марко ли си съ коня говореше:
„Айти коню, мое мило добро!
Али можишъ ти да ме изнесишъ,
Да отепамъ стара Самовила,
Да растурамъ седумдесетъ кла’ěнци?”
Коня Марку ли му говореше:
„Подстегни ме съ дванаесетъ колани,
Два-та ніе да сѣ обидиме.”
И му стегна дванаěсетъ колани,
И г’ изнесе на вѫрфъ на планина;
Дà отепа сдара Самовила,
И растури седумдесетъ кла’ěнци.
|
