Црне војвода
Сцената прѣставлява една стая. Срѣщу вратата една постела послана и въ постелата легналъ попъ Цеко боленъ, покритъ до грѫдитѣ. На главата една църна нощна калимяфка.
(До главата отъ попа седи попадията, а около попа седатъ четирма приятели на попа, които сѫ дошли да го видятъ).
Хаджи Пано. - Гечмишъ ола, отче свети; гаиретъ чини, мажъ биди, наеднашъ нелегнуи на болѣстьта.
Попъ Цеко. - Чинифъ гаиретъ, господинъ хаджи, дочинифъ! Ясъ веике умирамъ и безъ врѣме во гробо ке влезамъ (силно офка) отъ проклети турци кеседжий, отъ той проклетъ Кючукъ Сулиманъ.
Хаджи Пано – Ами защо те тепа, отче, щo му стори, що му изеде, що толку да те тепа, Богъ да го убие.
Попадията – Сърдце да го изей, господинъ хаджи и сърдечница. Да би дала Богоройца майка, той проклетъ що кандиса олку зло да ни стори; толку му веламъ; бракьa, Богоройца да му доиди и да го накажи сега бърго.
Хаджи Пано – Джанъмъ еденъ песъ що се мога на църквина порта, той нема да го остаат да жиевеитъ; туку що фаиде, лели днеска вамъ ви го стори злото! Ами као я донесофте работата отче свети, що те тепа?
Попъ Цеко – Себапо е оти ми го сакаше чифлико, да му го даамъ безъ пари и озгора расфърли тешка вергиа по сите села. Върли и во нашето, кому петь лири, кому осумъ, кому петнаисеть, а пакъ мене, бракьа, педесе лири и чифлика, Богъ да го отепа. Немайки ясъ толку лири отидофъ на село да барамъ некои край или да го моламъ Кючукъ Сюлиманъ, да кандиса баре со дваисе лири. И тие не оти ѝ имам, ами со мамеле ке и кренефъ. Отидофъ въ село, бракьа и тамо що да видамъ? Сите селани и собралъ Кючукъ Сюлиманъ каи кулата и кои що нѣмаше да му дай върлената вергиа, едни ѝ тепаше; други во кочината ѝ клаеше; трекьи ѝ тераше да се качуа на кулата и ги тераше да седать со голъ гасъ на плочитѣ вжещени отъ сонцето, да ми прощаате. Коа видофъ тоа нещо, бракьа, косата ми се крена и си чекафъ и ясъ некоя мака неискажана претъ сите селани, чунки не носефъ петдесете лири, що бѣше ми ги върлилъ.
Илия – Ама на тие маки згора заощо траеа сите селани, да го ватеа и со раце да го раскинеа, да що сакаше нека бѣше.
Попъ Цеко – Море арно велишъ, бре брате, туку пуста кръвь рисянска е као угасната, а пакъ со гола рака змия не се вакьа, чунки четворицата другари отъ той песъ стоеа разрѣдени околу селанитѣ со голи ножей, како некои арангели. Да ете како нищо не можиме да му праиме на таквие арамий.
Коне – Ами после тебе отче свети, како те тепа? Що кабаетъ ти найде, дали за пари, оти на той саать нему однесе? Али за некои зборъ да не му рѣче и си го налутилъ?
Попъ Цеко – Офъ бре брате Коне, ами зъръ незнаишъ оти на турчинъ никаковъ сборъ рисянинъ не може да му врати, ако ти рѣчи: лета магарето, ти трѣба да му рѣчишъ лета, оти инаку кье те отепа. Да и ясъ сиромафъ отъ евала, другъ сборъ не му рековъ. Арно ама у Кючукъ Сюлиманъ исафъ вейке нема, той ти станалъ зверъ и друго нищо.
Гьорче - Ами после као стана работата, що те тепа, отче?
Попъ Цеко – Ахъ що сакамъ да ви кажамъ се со ретъ бракьа, да знаите, заощо ме тепа той зверъ, арно ама душа неостана сака излегуа, дай мори попадио една чаша вода, оти ми се исуши язико, (му подаде попадията вода).
Хаджи Пано – Гаиретъ отче, гаиретъ, не вели го той зборъ, нема да умришъ, кье ти даитъ Господь здравье. Е после отъ що себепъ те тепа?
Попъ Цеко – Ахъ. Ахъ! (ячи) Ясъ сиромафъ, Щто кье си умрамъ. Гледайкемъ коа и мачеше селанитѣ! као що ви кажафъ, се прибрафъ до него да го моламъ, да ѝ прости и да не ѝ мачи толку, та да печалатъ и да му даатъ пари. Велейки му той зборъ, ми се опули напорки и ми рече: „донесуа ти пари, бре свиньо“? Вие бидете живи Сулиманъ ага! Ако не донесиме сега, кье донесиме утре. „Дефолъ отъ предъ мене, керата, пезевенкъ“, ми рече и намавнуайки со ножо да ми я сечи глаата, се истаифъ на страна. Отъ коа и домачи сите селани, ме викна и отъ коа виде, оти не му донесофъ пари, ми рече, до вечера ако не одамъ в’ градъ да барамъ пари, лошо кье ме найди. Коа чуфъ той сборъ, се ослободифъ, чунки за тогаи куртулисафъ безъ да ме мачи. Си кренаа пушкитѣ уще прѣдъ мене и си отидоа во нѣкое друго село да збираатъ пустата вергия. По нѣкои саатъ си яавнафъ коньо и си тргнафъ во гратъ. Тамамъ доидофъ каи Оджоото долче и евети сите петина кай ме чекаатъ таму, та и ме симнаа отъ конь и со първо що ке ми напраатъ, звѣроитѣ, ао арбията отъ пушката ми скинаа цревата. Тоа не му фтаса, та коа ме кутнаа на земи и ми седнаа еденъ на глаата, друкъ на нозетѣ и ме тепаа со тильето отъ яатаганитѣ, до умиране и ме остаиле тамо спрострѣнъ на земи. Сполаи му, що ме видѣле дваица селани и со вода ме осфестиа и тие ме донесоа дома.
Ето со таквиа маки яасъ сумъ маченъ, господинъ хаджи Панто, и кье умрамъ безъ денъ, та си остаамъ дѣцата сираци. Хаджи Панто – Ахъ проклета му душа нивна, како не се найде една бугарска рака да изтреби тие проклети звѣрои, що мачатъ ротъ рисьански, по селата и патищата.
Илия – Се наогва, господинъ аджи, се наогва, ама дури вие чорбаджиите гледате саде вамъ да ви е арно, за сиромасите ги подвърлате, нема да се наиди бугарска рака да и тепатъ турцките бабаити. Разбра сега, аджи баба? Да и ако отѫръ ти остани.
Хаджи Пано – До некаде си имашъ прао, господинъ Илия, така сие, у чоражиите е кабаато.
Гьорче – Море до некаде, немаатъ кабаетъ чорбажиите, господинъ аджи, ами до некаде, спроти мене сета мака що я тѫргаатъ сиромаситѣ отъ турцитѣ, отъ богатите я тѫргаат, било отъ Кючукъ Сулимана, било отъ Ахмедъ Бамята или отъ Мустафа Коняро, и друзи многу турцки зулуми.
Попъ Цеко – Аманъ, отъ богатитѣ било отъ сиромаситѣ, лели мене ми се стори, сега що файде. Само една молба кье ви сторамъ бракьа, да барате краи тоа куче табачко да го изтребите, за да куртулисате мачни души рисьански отъ сите села преку ритски и Мориовски. На бога на душа ви остамъ, бракьа, да се сторите мукаетъ да го сотрите той зверъ. Спира цѫрнета да му го пуштите той юнакъ надъ юнака во нашио градъ, ахъ ясъ сиромафъ що не можамъ векье да гльаголамъ, чунки душа векье излегуа. Стани, мори попадио, даи една чаша вода да се напиямъ, оти ми се запре нещо во гѫрлото (му даде попадията вода, пиейки попо се засѫркна и низъ носо му изстече), ахъ ясъ сиромафъ, умирамъ, бракьа, умирамъ, попадио, умирамъ, ела бакни рака, да се простиме (писна попадията да плачи и стори метанијя и му бакна рака, плачатъ и четворицата приятели и липаатъ отъ жалъ и со шамиитѣ си бришатъ очитѣ и тие му стория метаниа и му бакнаа рака).
Хаджи Панто – Прощаи ме, попе Цеко, проштаи ме!
Попъ Цеко – Богъ да прости, господинъ хаджи и ти мене проштаи ме, на Бога на душа ти остаамъ хаджи, да праиш що да праишъ, зверотъ що ме изеде мене и що яди многу друзи рисьани, проштаите ме сите. (Сите со ретъ му бакнаа рака и се простия, во истото врѣме зина три пати попо и си умре. Списка попадията да плачи, тѫргна косите да си и корни, лицето да си го кини со нокти, а пријателитѣ и тие липаатъ и плачатъ).
(Попадията тажи и реди и тръгна да оди въ бунаръ да се фрлитъ.
Попадията (плачи).
Леле Боже до Господа
Що е ова що ме найде?
Отъ проклети лоши турци,
Лоши турци кеседжий,
Кукята ми запустия,
Да би аиръ не виделе;
Леле, леле яасъ сиротица,
Леле, попе, щто ми стори?
Кукята ми я затвори.
(На тоа писканье отъ попадията се стърчала да оди да се върли въ бунаро и я ватия приятелитѣ да не оди да се дави).
Хаджи Пано – Гаиретъ, попадие, немои що кье сторишъ, нека ти са живи челатта, Спиро Църне кье му дойди до акъ на тоа куче.
(Тѣлото на попъ Цеко изнесено и на миндеро седатъ четворицата приятели на попъ Цека).
Спиро Църне (влиза) – Помози Богъ, господинъ Хаджи Пано, како си, шо чинишъ? Здраво, живо? (се рѫкува и се поздравлява со ситѣ) що си ме викалъ нѣщо?
Хаджи Пано – Офъ! За волкотъ зборуаме и волкотъ задъ врата! Земи столо, Бога ти, бре Спиро, да лели дойде кье ти кажиме що сумъ те викалъ. (Зеде столо и седна). Каи си бе Спиро толку врѣме що не си дошолъ каи насъ? Каи скиташъ, каи пустишъ?
Спиро Църне – Ами зъръ не знаишъ, аджи, оти сумъ качакъ от двѣ-три недѣли навамо?
Хаджи Пано - И знамъ и не знамъ, я кажи ни, да чуеме отъ щто си качакъ.
Спиро Църне – Отъ що сумъ, отъ умъ, баремъ да бефъ свършилъ една работа као що трѣба, да ако бефъ качакъ, ама нейсе, ние македонцитѣ, мислиме за утрѣ. Знайте како стана таа работа. Седѣйки во ано каи Миджа во недѣла се задевафме со едни другари мои, ясакчията на ано Асанъ дойде со бабаитлѫкъ да не истера. Отъ зборъ на зборъ се скарафме и се степафме, та му и грабнафъ пиштолитѣ и му и върлифъ во кальта, а него го удрифъ отъ земи и му стапифъ на врато, да ако не ми го откинеа, за чудо кье го заколефъ! Кешкье да го заколефъ, да ако бефъ качакъ, ама неисе за другашъ, кье знамъ као да праамъ.
Хаджи Пано – Браосъ на сърцето юнашко що го имашъ, бре братучедъ, но ако можишъ една работа да сфършишъ голѣмо добро кье ми сторишъ първо на мене и послѣ на цѣлио народъ; ако можишъ да го сотришъ той проклетъ Кючукъ Сулиманъ що шета по Преку-ритскитѣ села и Мориоски и му върла тѣшка вергьия, тепатъ и челата му обезчестуватъ, а пакъ попа Цека – со арбията му дупна цревата и най послѣ го отепа отъ кьотекъ и си умре.
Знаишъ, брату Спиро, колкафъ голѣмъ срамъ е за насъ рисьанитѣ, цѣлио Прилепъ е наскърбенъ за попа Цека.
А пъкъ кога умре попо, овде се наидофме и кога душа даде и ни остаи на Бога на душа, да му бараме крайо на тоа куче Кючукъ Сулимана да го сотриме. Вѣруашъ, брате Спиро, оти отъ коа умре попъ Цеко; секоа вечеръ ми иде насонъ и ме моли да му бараме крайо на тоа куче. Ето затоа сме ти викале, господинъ Спиро, да те молиме да станешъ единъ войвода и да соберишъ дружина, та да му легнишъ по траго на тоа куче. И сега що велишъ, кье можишъ да свършишъ овая работа, али неможишъ?
Спиро (се усмихва иронически) – можамъ и надможамъ, господинъ аджи, ама сакатъ арно оружие да имамъ, а пакъ за да купамъ сум сиромафъ, ти самъ знаешъ, оти паричка немамъ, со гола рака змия не се факьа.
Хаджи Пано – Море, али приимашъ ти, бре Спиро, да я вършишъ овая работа, та за оружие то е готово те чека тебе, алища кумитски имаме угулъ нови що и носеше таксилдаро мой, (стана и му и даде алищата и оружието), я земи алищата и промени се да видиме да ли ти прилича за войвода. (Се промени и се въоружи Спиро).
Хаджи Пано – Честити нека ти се и Госпо да ти поможитъ да сфѫршишъ оваа работа, та да се прославишъ по сета земя.
Коне – Аминъ, господинъ аджи, така да даи Госпо. Слушай, Спиро, що сакамъ да ти кажамъ: некни ми донесе варъ Георгия Лажо и му отворифъ за кумитлъкъ и той ми кажа оти на драго сѫрце прииматъ, ама сака за войвода да му бидитъ единъ грагянецъ и той си ималъ два-тройца другари верни негои. Ясъ му рекофъ оти за войвода ке ти го пратиме Спиро Църне и му дадофъ четири пушки и патрони.
Спиро – Много аренъ е за тая работа Георгия, господинъ Коне, утрѣ вечерь, ке го наидамъ дай Боже здравье и кье му поидамъ дури тамо. Треба да знаите, оти Кючук Сулуманъ сака да му а граби Тода посестримата на Георгия и да му а турчи, ама со Госпо напре не кье фтаса.
Илия – Да живеишъ, брате Спиро що приимашъ да го сотришъ тоа куче, щo сотре толкуа наротъ рисьанцки, Госпо да ви поможи да го клаите в’рака, та да го сосечишъ и да речишъ аирлииа да му е сефтето на Прилепцките юнаци.
Спиро – Ха, аирлия да ти е сефтето, да сумъ речелъ, ами лани ясъ сумъ сторилъ сефте, а господинъ Илия, сега кье ми биди второ сеченье на турскио бабаитъ Кючучъ Сулимана.
Гьорче – Си сторилъ сефте ха! братенце, ако не ми кажишъ кого, ясъ не сумъ чулъ.
Спиро – Е, лели ме прашате да ви кажамъ: Славе побратимо мой я държеше манастирцката воденица со кириа, да го дупни грео Юсеина арнаутино и да му се повали со тепанье на егумено да му я даитъ воденицата нему и да го истера Славета. На тоа згора Славе я остаи воденицата на денъ Гюргеенъ и си влезе арнаутино. Земайки Славе абуръ джубуръ щто си ималъ, си я зелъ младата жена що му била многу убаа и що си я милуалъ много, арно ама арнаутино, му я грабналъ на сила за своя ханъка.
На тоа Згора Славе прао дойде кай мене на воденица и ме търгна на страна да не чуе татко, да ми рече: „Спиро бре, знаишъ оти ке ме загубеше арнаутино Юсеинъ воденичаро, дека ми я зеде убаата и кротка жена; ми бидуашъ ти другаръ, да му го сфетиме маслото, да да познаи кои е Славе воденичаръ и Спиро Цѫрне“.
На тоа Згора ясъ му се таксафъ и му курдисафме плано како да му го светиме маслото и да му я земиме жената – отъ Славета. Го погоди братучеда си Славе да му се глави на Юсеина за коньите да му и тера со брашно и да ни стори калаузлукъ. Братучедо отъ Славета ни кажа оти на вечерь Юсуфъ со чибуко и гледалъ надворъ во ливадата како му пасатъ коинитѣ.
По Гюргьевденъ неколко дни му се скрифме каи едни вѫрбушкьи до ливадата, та кай двата саато еветиго арнаутино со чибуко запаленъ, дойде близо до насъ, седна да гледа како му паса коньите чункьи не се веруаше на момоко. Седнуа кимъ агата туку му излегофме отъ вѫрбушките со голи ятаани (во истото време търгна Спиро ножъ и почна да му кажуа како го секолъ) и му застанафме предъ него и задъ него, та почна Славе да го суди за дека му я зеде жената и оти сакаше да го сечи со ножо: „ти си бре арнаутину, що ми я зеде жената и сакаше да ми сечишъ глаата? Я чекай да видишъ како боли да ти я сечамъ твоята, и ми рече мене, удри бре Спиро що глеашъ овой арнаутски песъ“. И му лехгнахме со ножеите да го кастриме. При се тоа имаше арнаутино еденъ пиштолъ запоясъ не му текна да се вати занего, ами падна на молба да го порстиме, да кье му даелъ сто лири на Славета и жената; кай ти сака пари Славе, му я зедофме глаата и я грабнавме жената му.
Да ете ми го сефтето на сеченье турцитѣ, бракьа, и да знайте оти и Кючукъ Сулимана кье го сечамъ, еве вака (маатъ со ножо) за да спасамъ здравьето, честьта и имото на нашитѣ грагяни и селани, що неможатъ да здивнатъ отъ него.
Хаджи Пано – Браосъ, да живѣишъ. Е ова чудо ясъ не сумъ го чулъ, бре Спиро, ти що си го напраилъ. Госпо да те чуа и да те брани отъ сите лошотии, дури да истребишъ тие проклети рисянски душмани. На, дършъ овие нѣколку бели меджидии, да ти се найдатъ.
Коне – Така треба, Спиро, со тие душмани да се праи. Турцитѣ ако се исплашатъ отъ васъ, нѣма да го мачатъ послѣ народо. Тие предъ силата наведуваа глаа. Заповѣдаи и отъ мене едень подарокъ.
Гьорче – Заповедай и отъ мене, господинъ Спиро.
Илия – Ето и отъ мене, брате Спиро, ако се и по малце, чунки толкуа ми се сгодиа. (Спиро отъ сите зеде пари и му бакна рака и стана веке да си оди на село).
Спиро – Е седете со здравье, бракьа, и добро видение. Ако рѣчи Госпо да си дойдамъ здравъ и живъ кье ви платамъ, а пъкъ ако умрамъ алалъ да ми чините.
Хаджи Пано – Со здравье войводо, Спиро, со здравье и алалъ да тие всичко що ти дадофме. Само Госпо да те донеси назадъ.
Спиро – Благодарамъ ви, сбогумъ, бракьа, (сите го фатиа за рака и го испратиа до врата и пакъ седнаа на миндеро).
Хаджи Пано – Е, господинъ Илия, ти како велишъ за оваа работа що я зафатифме, кье се свърши безъ да се сети оти ние го обружифме Църнета?
Илия – За оти кье се сфърши, сенетъ да ти даамъ, господинъ аджи; а оти кье се сети, ичъ не сакамъ да знамъ, само со душа кье чекамъ да чуямъ оти го сотреа Кючукъ Сулимана, да самъ яасъ кье кажуамъ по свето. Разбра, аджи баба. Ама кье разбереле турците, та кье ме вататъ и кье ме затворатъ, ичъ не сакамъ да знамъ, лели еднашъ кье умирамъ. Аджи, аджи, ичъ да не се боишъ отъ умирачка, кьешкье за народна работа да умришъ юначки, а не отъ болесть како баба и знаи оти народо паметникъ ке ти напраи и името кье ти остани славно за веко.
Хаджи Пано – Браосъ бре, господинъ Илия, оти имашъ тоа сърце юнашко, кьешкье и яасъ да го имамъ твоето сърце, та ако бефъ и по сиромафъ.
Илия – А пакъ ясъ веламъ, господинъ аджи, кьешкье да го имафъ твоето богатство, та да видишъ колку чети кье составефъ, да и требатъ турцките бабаити що тепаатъ по созлийте и юначнитѣ чорбаджий за да даваатъ страфъ на народо и що да сакаатъ да грабаатъ и да обесчестуатъ, печалбитѣ пъкъ отъ грабаинето да му и носатъ на каймакамите на пашитѣ.
Коне – Тоа е близо до умо, господинъ Илия: клинъ, клинъ тера, що рекле стари. Дѣдо Славейковъ пиша еднашъ во негоата газета оти бугарите дури стоатъ со скърстени рацѣ ке и тепаатъ и келшитѣ турци. Не е така бре бракья?
Илиа – Така сме, господинъ Коне, така: да ви кажамъ нѣщо за коа бефъ дете; ме тепа едно турче и плачейки си дойдофъ дома, „що плачишъ бре синко?“ ме праша татко, е, ме тепа едно турче татко, му рекофъ, ами кай ти беа тебе бе синко дветѣ раце, за една глаа, неможеше да го отепашъ, та щто ке доеше ясъ кье тьргавъ; отъ рѣшетото си ти подолу? рѣшетото ако го настѫпишъ на лубо, кье скочи и почело кье те удритъ, а пъкъ ти, синко да му лежишъ, да те тепа едно келао турче. Море, море трѣба да знаишъ оти ако си офца секой кье те стрижи. Знаишъ како си и учатъ турците синои си: вуръ, вурулма.
Слушай вамо синко още еднашъ, ако ми доишъ тепанъ, кье те скапамъ отъ кьотекъ, а пакъ ако тепашъ некое турче, бакшишъ кье ти даамъ. Ясъ сега кье ти простамъ.“
Отъ овие зборои що ми и рече татко, господинъ аджи, не си дадофъ ни на турче да ме тепа, ни на каурче. Еве остарефъ и не сумъ удренъ, ама оти кье речите? Щомъ кье видамъ оти ска да ме удритъ еден турчинъ ясъ побѫрго него кье го удрамъ елъ чабуклукъ мариветъ велатъ турцитѣ, кой кье превари той кье удари, па ние велиме.
Хаджи Пано – Браосъ, господинъ Илия на твойотъ татко що те учи да немашъ страфъ отъ тие проклети турци, ами мойо татко и майка Богъ да и прости, знаишъ како ме учеа: „синко, коа кье видишъ нѣкое турче оти иди кай тебе да му се истаишъ, отъ пато ако те тепа, ти да не кревашъ рака, ами да му се молишъ, аманъ ага, простиме, аманъ ага простиме жити вѣра. Така да му се молишъ синко, кье те прости, ако не му се молишъ, кье го налутишъ да можи, я со ножо да те убоди, я со пищоло да те отепа, чунки сите турчиньа носатъ ножои и пищоли. Наведена глаа синко, сабья нея сечитъ“.
Ете отъ ваквие зборои отъ майка ми и отъ татка ми що ми и велеа, бракьа, и день денеска не можамъ да и забораамъ и дури во соно и сонуамъ и се плашамъ.
Илиа – Ами зеръ саде тебе те плашела майкати, ами цѣлио народъ бугарски, така е плашенъ отъ майкьи си уше въ пеленитѣ лели си имаме една детинска песничка: „тате, пате, евеи турцитѣ скрисе во гърнците.
Ете отъ тоа да познаишъ оти страо ние още отъ мало се отъ тие проклети турци.
Само со ваквие бракья юнаци како Спиро Църнета и друзи кье и уплашиме турците и кье го насърчиме народо да сака свобода.
Брао, брао (извикватъ всичките)
Кукята на Митре-селянина, въ село Вепърчани, въ срѣдата огнище, въ което гори огѫнъ отъ горе се забѣлезва оджака съ верушки и со котле закачено, около огнището столчета. На срѣщната страна нокьи подница и вършникъ. Отъ една страна стомни съ вода и дървенъ букаръ. На друга страна на колецъ закачени цървени пиперки.
Мара – Е домакине, вчера куртулисафме не тепани, отъ той проклеть Кючукъ Сулиманъ.
Митре – Вчера куртулисафме, Маро, ама денеска ако го донеси гялотъ, као кье куртулисаме, ако знаишъ кажими?
Мара – За да куртулисаме, Митре, поиди каи Георгия и кажиму що сака да ни напраи Кючукъ Сулиманъ.
Митре – Е да що дека кье му кажамъ мори Маро?
Мара – Да бара некои край, да я куртулиме Тода. Ете тоа кье му кажишъ.
Митре – Е арно неа той кье я земи и кье я куртулиса, ами ние, каи кье се вдениме отъ той песъ?
Мара – Ние нека умриме, само чедото да го куртулиме, да не ни го потурчи и сио сой во грефъ да ни го клаитъ, да занасъ као сака нека бидитъ.
Митре – (главата си клати). Ей Маро, ей, ние да умриме а?
Мара – Да умриме, ами що дека сме живи? Зеръ некой поминъ сме поминале, да кье го жалиме поминотъ, Митрее.
Митре – Вистина поминъ не сме поминале, ама животъ е мила дури гледаатъ очите бело видело, Марооо!
Мара – О, офъ море, домакьине, да за вакфаа животъ що живеиме, кусо нека е, коа неможиме стопани да се сториме ни на челатъ ни на стока.
Митре – Колку затоа така сие Маро, ама деде.... Ай да се обуямъ и да му одамъ на Гьеоргьия да му кажамъ, друго чаре нематъ.
Мара – Що праишъ прай, дури е по бърго оди оти водата спие, душмано не спие. (Кучето лае и се чува гласъ: Митрее).
Митре – Леле Маро, треба да е той, що лаи песо (трепери), я излези да видишъ кой е?
Мара – Море де, бре домакьине, що се плашишъ толку, биди машъ. Еднашъ кье умри чоекъ, що кье умриме утре, нека умриме денеска, кой сака нека биди.
(Влизатъ: Кючукъ Сулиманъ, Фезо, Абдула, Алия и и Даутъ).
Кючукъ Сулиманъ – (гордо влиза вкѫщи). Тука ли си бре, Митре Чорбаджи?
Митре – Тука сумъ, Сулиманъ ага, заповѣдай, добре сте ми дошле. (Поседна околу огнището).
Кючукъ Сулиманъ – Я ти море Митревице, що прауашъ?
Мара – Еве каи туку предамъ, Сулиманъ ага.
Кючукъ Сулиманъ – Е, кье работуашъ, зере ти не ме слушашъ на мене, да ми го дауашъ Тода, да ми го биди еденъ анѫмка и послѣ ичъ да не работуашъ и мажти нема послѣ ни да ора, ни да копа, чунки ясъ кье терамъ селаните да ви работуатъ на ангария.
Мара – Ни Тода тия давамъ, ага, ни па сакамъ селаните ангария да ни работатъ.
Кючукъ Сулиманъ – Ти не дауашъ, ама ясъ кье го земуамъ. Я оди да го викуашъ Тода, мори джадио, зере сега кье ти сечуамъ глаата.
Мара – Ами фчера, лели ти кажавъ, оти Тода е на поседокъ.
Кюукъ Сулиманъ – Демекъ ти фчера ме излажуа, ами ти лели кажуаше оти за денеска, кье го викуашъ, а пакъ сега, пакъ сакашъ да ме лажуашъ. Одуай джадио, да го донесуашъ Тода, кай си го криуала, зере валла, билля и жими еденъ турска вѣра, ако станамъ кье те скапуамъ отъ кьотекъ.
Митре – Джанамъ не е работа, за со кьотекъ, Сулиманъ ага, со арно да е, со арно.
Фейзо – Ха, ете така, со арно, де со арно, ай оди бре чорбаджи Митре да го донесуашъ Тода, да я праша Сулиманъ ага, да ли сака да се турчи, ако некьи, нека ви седи – со сила нищо не бидуатъ.
Кючукъ Сулиманъ – Ха, ете така, као що вели Фейзо ага, донесуай го Тода, ясъ да го прашуамъ, ако некьи, нека ви седи.
Митре – Колку за тоа аклиа си Сулиманъ ага, ама ясъ незнамъ во кое село е Тода – Мара знаитъ.
Мара – (сърдито). Ясъ знамъ, да незнаишъ лепъ вуста да си клаишъ. Слушайте агьи, агьи, ни Митре знаи, ни па ясъ знамъ каде е Тода. Кажете що ручекъ да ви напраамъ, да си ручате и со здравье да си ойте. Да тоа, що барате во нашата кукя го нема.
Кючукъ Сулиманъ – (сърдито). Али чу бе Фейзо ага, що лакардии зборуатъ?
Фейзо – Кога не му стануашъ со ятагано, да я наредишъ, елбете кье зборуатъ, я.
Кюукъ Сулиманъ – Демекъ ние сме чапкѫни, мори Маро, сакуашъ да кажишъ, а?
Мара – Ако не све чапкѫни, не ни идите на кукяава, два дни со редъ да ми я барате кьерка ми, Сулиманъ ага.
Кючукъ Сулиманъ – (сърдитъ многу, става и улавя я за космитѣ и удара я съ ятагана). Чапкѫни ли сме ние, джадио, една, на за тебе. (Пищи Мара: о, охъ, ясъ сирота да види Госпотъ).
Митре – (троши си прьститѣ плаче). Аманъ Сулиманъ ага, що кье сторишъ, не вакяйте за кусуръ, оти толку е сечи умотъ, на Мара.
Кючукъ Сулиманъ – Чекуай, анасѫна, да го колуамъ той джадиа.
Фейзо – (става и улавя го Кючукъ Сулимана). Ай, простия Сулиманъ ага, за сега, да, ако не я донесуа Тода, послѣ, коли я. Маро, мори, що велишъ? кье одуашъ да я донесишъ Тода?
Мара – (плаче). Кье одамъ – да не пойдам со здравье. Офъ, ясъ сирота.
Кючукъ Сулиманъ. – Ойдуай еве кье те пущтамъ. За атѫро на Фейзо ага, ама гледуай вамо, ако не го донесуашъ, жими еденъ вера, кье те колуамъ. (Зима си Мара шамията, си я тура на глава и си върви). Слушай вамо, айде, бърго, одуай и бърго идуай, да месуашъ еденъ баница. Носуай и ти бре Митре ракьия, айде бърго.
Мара – (на страна). Ай да би се отруле и айръ не виделе. Да излезамъ отъ кукя надворъ, да ако се вратамъ, со куршумъ да ме удрите. (Излиза Мара).
Фейзо – Е, вистина многу лоша жена си ималъ, бре Митре.
Митре – Вистина е лоша, Фейзо ага, ама де-де, що да ѝ праамъ?
Кючукъ Сулиманъ – Ти нема що да ѝ прауашъ, ама ясъ кье и напраамъ со овай адѫрбаба (хваща се за ятагано). Айде, ти да колуашъ еденъ ягне и да го печуашъ за ручекъ.
Митре – Пекьи Сулиманъ ага, да одамъ.
Фейзо – Айде по бърго донеси ракьия, да после оди.
Митре – Пекьи, Фезо ага, кье ви донесамъ и ракьия и мезе. (отива и имъ донаса). Повелете агьи, сами служете си, дури да дойдамъ ясъ, да послѣ ясъ кье ви служамъ.
Кюукъ Сулиманъ – Не сакуаме ти да ни служишъ бре.
Митре – Е, ако нескате ясъ, Мара кье ви служитъ.
Кючукъ Сулиманъ – Не сакуамъ ни Мара, ни ти. Тода кье го носуашъ, тая кье ни служи. Айде бърго одуай да го найдуашъ кай сте го криуале и да го донесуашъ, зере, жими еденъ вера, лошо кье ви расипуамъ.
Митре – Жими Госпо, Сулиманъ ага, незнамъ каде е. Мара я знаи каде е.
Кюукъ Сулиманъ – Мара, пара, ясъ не знауамъ; Тода да донесуате, зере жими еденъ вера, ке затворуамъ на кукята и живи кье ве горуамъ; айде одуай бърго и не гледуай пойке.
Митре – (на страна). Леле, ясъ сиромафъ, живи кье не гори, нема вракянье назадъ. (Излиза бързо).
Кючукъ Сулиманъ – (Дига чашата). Айде на здравье, бе кардашларъ. Охъ,охъ ха а, а, аренъ ракьия било, де бюрунусъ пиуайте. (сички на редъ пиятъ и мезе ядатъ).
Фейзо – Ама Сулиманъ ага, ако не му се пофалеше, да му удришъ еденъ кьотекъ на Мара, тая ущте чалѫмъ кье ни продааше.
Кючукъ Сулиманъ – Ами лели видуафте, каковъ асия каурка? Ясъ еденъ лакърдия му зборифъ, той две; еменъ, кога му удруафъ нѣколку ятагани: аманъ ага, простиме, вати да се моли и да плачитъ.
Фейзо – За тоя, така си е, Сулиманъ ага, на кауринъ лице да не му се дава, ами страфъ, страфъ и кьотекъ, да му земишъ, тоа що сакашъ.
Алия – Джанѫмъ дилъ ми гяуръ, удри и друго нищо, зере на гяурино умо му иди на беганье. Ама не е вака Сулимань ага?
Кючукъ Сулиманъ – Така е Али ага. За да не кренитъ глаа каурите и да не земуатъ нашето царсто, трѣба да и тепуаме, да и колуаме, да му турчуаме момите и невестите.
Фейзо – Аклиа си Сулиманъ ага, така треби. Ако не му давате страфъ тие кье ни се качатъ на врато; Чункьи тие сетъ десетъ каури поекье отъ насъ.
Кючукъ Сулиманъ – Джанѫмъ, вистина сетъ много, ама еденъ турчинъ бъркуа четириесетъ каури, само со еденъ ятаганъ на рака. Знайте отъ денеска що кье прауаме кардашларъ? (сички му казватъ: айръ аберъ Сулиманъ ага). Ишалла айрлия етъ: ние трѣба да и биттѫрисаме неколку каури, що се готватъ да бида кумити.
Фейзо – Кайсе тие Сулиманъ ага, що се готватъ за кумити?
Кючукъ Сулиманъ – Биринджи кумити: той Спиро Църне, отъ Пирлепъ, Гьоргьи Лажо, отъ село Царевикъ, Илия отъ Башино село, той кьерата Иосифъ е, той Пецо и друзи ясъ що и знауамъ и той керата Ристе топало терзията, що и дупаатъ да се прауатъ кумити и да не тепуатъ насъ. Тие дури не и биттѫрисаме, кардашларъ, мене душата раатъ не ми чинуатъ.
Фейзо – Пекьи, Сулиманъ ага, уще отъ денеска да му го пущиме Мустрета протугьеро, да му бара трагата пешинъ, на Гьеоргьи Лажо, и да го биттѫрисаме него, после и друзите. А, щто велите вие бре кардашларъ? (сички му удобряватъ).
Кюукъ Сулиманъ – Нейсе, така кье прауаме. Еменъ, защо го нема да дойдуа, той Мара и той кьерата Митре? Даутъ ага бе, я чинуай еденъ зафметъ, да прашуашъ нисъ село, да не се криуале во некой кукя тие сфиньи.
Даутъ – Пекьи, Сулиманъ ага, да прашуамъ, еменъ на кауринъ кой му праи добрина, на гяоло му пали кандило. (излиза).
Фейзо – Као глеамъ Сулиманъ ага нѣма да дoйдатъ овие сфинье, що се забаия олку? Зеръ се уплаши Митре дека му се пофали да го горишъ жифъ въ кукята му, отъ той страфъ можи да не идитъ.
Кючукъ Сулиманъ – Джанѫмъ, ако го научи гяоло да не дойде, да кье види кой е Кючукъ Сулиманъ, ама нейсе. (Пушка пукнуа надворъ, сички уплашени ставатъ на нозе съ пушкитѣ врацѣ, насочени къмъ вратата). Държте се, бре кардашларъ, зере можи да е некоа потера (Влиза Даутъ и всички на мѣстата си).
Фезо – Море що беше таа пушка, бе Даутъ ага? Не исплаши сите?
Даутъ – Мене ми се пущи Фезо ага.
Кючукъ Сулиманъ – Ай алла иликъ версъиъ, бе Даутъ; пакъ ние рекофме да не иди некоа потера на насъ, да не удритъ.
Даутъ – Ха, потера кье иди на насъ, кога укьомато е нашъ.
Кючукъ Сулиманъ – Нейсе. Е, како се научи за овие сфиньи?
Даутъ – Тиа избегале кай Гьеоргьия Лажо, чункьи тамо била Тода као що ми кажуаше Митре протугьеро. Знаишъ Сулиманъ ага, що напраифъ со Митрета? Го натерафъ да нарача въ село неколку мазници и друго, за ручекъ и у коджобашията да одиме да ручаме, чункьи овде нема да дойди, той кьафиръ Митре. Куршумъ за нифъ, куршумъ анасѫна.
Кючукъ Сулиманъ – Ашколсунъ, Даутъ ага, аренъ си сторуалъ. Ей бе кардашларъ, сега како есапите да му прааме на овие бунтовници?
Фезо – Бенджесъ, да му одуаме, кай той сфиня Гьеоргьия Лажо и да го биттѫрисаме. После да и ватиме Митрета и Мара, да му вързиме рацѣтѣ на опаку и да и донесиме овде, та да и затфориме во кукява и да и изгориме живи, а пакъ Тода кье го носуашъ на Пирлепъ и кье го потурчишъ. Ете вака да му напраиме, Сулиманъ ага.
Кючукъ Сулиманъ – Мунасипъ е така, Фезо ага, ашколсунъ на акъло. Що велуате вие, бе кардашларъ? (Сички казватъ: мунасипъ е, мунасипъ). Е, мадамъ така, айде стануйте да одуаме кай коджабашията, да ручуаме. (Сички ставатъ и си излизатъ).
Митре – Али я затвори Маро арно портата?
Мара – Я затворифъ, пуста останала.
Митре - Санкимъ тие пци си скършия глаата, си отидоа уще кай пладне отъ нашево село, ама пакъ треба да се вардиме.
Мара – Ами не се научи за во кое село кье одеа?
Митре – Алайлемъ во Царевикъ, да го тепаатъ Гьеоргъия, Маро.
Тода – Офъ да би Госпо и отепалъ, да би, бре тате, како и натералъ гяоло да го тепаатъ сиромашкиотъ Гьеоргьия, що очите му и вади?
Мара – Офъ мори кьерче, ти Гьергьиа го жалашъ, ами себе зеръ не се жалашъ?
Тода – Се жаламъ майко и себе ама ако ме граби тоа куче, по арно да ме отепа, отъ що сумъ жива.
Митре – Госпо да те чуа кьерко; каи сила правина нема.
Мара – Каи сила Митре и синдилия кье му даи Госпо.
Митре – Чулъ те Госпо Маро. Ама да не е подрекъ Маро, туку отъ каи що седиме, да и донеси гяолотъ, мрснитѣ, що би праиле?
Мара – Едно кье и чуеме пците да слаатъ и ке избегаме низъ мала врата и па кье се скриме у Спасета, као фчера и некни.
Митре – Ами ако ни я вататъ и малата врата, послѣ що кье праиме?
Мара – После енеа секьирата, ти кье му застанишъ на голема врата и коа кье влегуатъ удри, а пъкъ ясъ, кье го земамъ кросното, Тода пиралката и кье му застаниме на мала врата и кой кье влези по глаа,и тука. Ете тоа не пери Митре, ако и донеси гяоло вечерва.
Митре – О, о, офъ пусто останало, що кье отепамъ ясъ турчинъ.
Мара – Ако не го отепашъ ти, Митре, па той кье те отепа, я живъ на рѫженъ кье те печитъ.
Митре – Офъ, ясъ сиромафъ, нема чаре, кье се умира, безъ дни. Офъ мори керче Тоде, како се запна тоа куче во тебе, да ни се запусти кукяата?
Тода – (плаче) Отруачка тате, дайте ми да се отруямъ, за да куртулисамъ отъ той проклетъ и вие живи да си бидите.
Мара – (сърдито) Душманите нека се отруятъ кьерко, душманите. Море оти не мислишъ що зборуашъ бре Митре, що ми го расплакуашъ девойчето? Си забралъ гайле, за умирачка. Ти и ясъ нека умриме, само Тода да я куртулиме.
Митре – Е, ай нека умриме ние; е кажи сега, као да а куртулиме?
Мара – Море ние со тебе не омжиме да я куртулиме, лели се страшишъ отъ сенката, ами я си земи стапчето и пойди му кай Гьеоргия и донеси го овде, та да мислиме со него као да я куртулисаме.
Митре – Арно велишъ Маро, ами не е кабилъ утре да одамъ по дене. Да не нещо ме начекаатъ на пато тие пци?
Мара – Море кой кье те види нокьеска, бре Митре, денье по арно можа да те вида, още денеска.
Митре – (се ребри - свива рамена). И ясъ не знамъ као да праамъ.
Тода – Као що ти велитъ мама, тате, така праи; ай зготви се жити мене и пойди кай Гьеоргьия. (Ау, ау, кучетата лаятъ, гласъ отъ вънъ се чуе: брее, Митре, отворете портата бре; бамъ, бамъ тропа).
Митре – Леле Маро загьинафме, етеи турците, угаси го виделото и айде да бегаме низъ мала врата. Дай рака Тоде (улавя я) и бегай да бегаме.
Мара – Замолчи бре Митре, замолчи не плашими девойчето; чекай да чуеме кой е той що вика. (За минута мълчание. Отворете бре лугье. Повторно вика). Гьеоргьия, Гьеоргьия е Тоде, запали виделото; да одамъ ясъ да му отворамъ.
Тода – Дууу, вистина майко Гьеоргьия е, оди и ти тате отвори му.
Митре – Мори кьерко, арно ме терашъ да одам да му отворамъ, ами ако не е той?
Тода – Той е тате, той е, не плаши се.
Мара – Остай го мори кьерко, татка ти, еве ясъ кье одамъ. (Излиза).
(Влиза Гьеоргьия гордо и обруженъ)
Гьеоргия Лажо (весело). Добро вечеръ Митре.
Митре – (съ растреперанъ глас). Далъ ти Госпо добро, синко Гьеоргьи (улавя го за рѫка и целува го въ чело). Повелими, добре ми дошолъ. (Посочва му столъ).
Мара – (улавя го за рѫка). Е, добре ми дошолъ Гьеоргъи. Що чините?
Гьеоргьия Лажо – Добре найдоф Маро, арно сполай на Богу.
Тода – (улавя го за рѫка и плаче). Добре дойде, Гьеоргьи, що чинишъ? Како си?
Гьеоргьия Лажо – Добре ми те найдофъ Тоде, арно сумъ сполай Богу, ама ако знаефъ оти кье плачишъ, немаше да идефъ. (Къмъ Митрета). Да не сте я теплале Тода, татко Митре? Що вака рони солзи?
Митре – Море кьешкье ние да сме я тепале синко, туку...
Гьеоргьи Лажо – (очуденъ). Що е тоа туку? Я кажете ми да чуямъ?
Мара – Море лели те донесе Госпо, Гьеоргьи, кье ти кажиме и сега на тие лакърдии бефме со Митрета и со Тода, да дойди Митре при тебе и да ти кажи нашата мака що я имаме отъ той проклетъ Кючукъ Сулимана, що сака да ни я пусти кукята.
Гьеоргьија Лажо – Е, е, вистина било иденьето на тоа куче при васъ, као що ми кажа еденъ приятелъ. Ами немоеше да дойдишъ, ти бре татко Митре, уще първио денъ, да ми кажишъ, оти Тода я сакалъ, за да дойдамъ и да му го угасамъ кандилото, на тоа звере?
Митре – Е, да едно отъ пусти страфъ, да не ме начека некаде и друго си велефъ, белкьи кье се одмини, за да не иди, арно ама той па ни дойде и ни се повали да не изгори живи, фкукьи, ако не я найдиме Тода каде е скриена и ако не му я даиме да я турчитъ.
Мара – (дава му пагуръ съ ракия). Повели Гьеоргьи напи се една ракьия и да бараме вечера. Да лели те донесе Госпо, кье бараме со тебе некой край.
Гьеоргьия Лажо – Лесно е за вечера, мори Маро, я кажете ми що велеше той арамия, за мене и за Тода?
Мара – Ете така чедо Гьеоргьи, на двата пата що дойде, даде Госпо не я найде овде Тода, чунки беше на поседокъ у Спасета, да си сборуи со негоите девойчиня. Седнаа коа ядоа, пия, сърдце да и испие. И не ви, не сучи, во що дърво не пикна, за да му я донесиме Тода.
„Ти знаешъ Маро кай ти е скриена Тода, я кя я донесишъ, я чаре не бидуа.“ Ми велеше: тоа що го барате вие во нашава кукя, го нема, му рекофъ. Ами лели се налути, кучето ни едно и ми рипна, да ме тепа дури му фтаса и ме натера да одамъ да я барамъ Тода и да му я донесамъ, да му тура ракьия. Арно ама ясъ си вативъ напреку и векье не се вратифъ.
Гьеоргьия Лажо – Демекъ Митрета самъ си го остаила?
Митре – Самъ ме остаи, синко Гьеоргьиа и научи Госпо, да ме пуща да му коламъ яагне, му дадофъ ракьия и му рекофъ да си служатъ сами, отъ коа кье дойдамъ, после ясъ да му служамъ.
„Море некямъ ти да ми служишъ бре кауринъ, ами Тода, Тода, да я донесишъ и таа да ми служитъ.“ ми рече наврекнато. На тоа Згора си зедовъ очите враце и димъ да ме нема, та сумъ ти се крилъ е, е, е, во спилине.
Гьеоргия Лажо – Разбрафъ сега Митре, мене ми кажа еденъ приятель отъ селово, ваше, за кой го дупелъ Кючукъ Сулимана да я сака Тода. Ама веричката кье му я менамъ и нему, та и нимъ.
Мара – Е да Митре, протугьеро е що го дупи, чункьи той ми потпущи зборои, да ми я сака Тода. Арно ама отъ коа разбра оти ти си я имашъ посестрима, я наклевети на Кючукъ Сулимана гьоа велела Тода нещо лошо за Кючукъ Сулимана; така и за тебе те клеветелъ.
Митре – Повели Гьеорги, написе ракьия, оти и мене ми се пие. (пиятъ и двамата). Као мислишъ синко, Гьеорги, на ова згора?
Гьеоргьия Лажо – Предъ да дойдамъ овде Митре, ясъ измислифъ и му рекофъ на Спира Църнета да дойди овде ноькеска, али утре и да и чекаме тие пси, та да истепаме и да си ватиме планината. Ете тоа мисламъ и тоа кье го прамъ Митре.
Мара – Така треба за тие бездушници Гьеорги.
Митре – Ай ако е кабилъ друго некое чаре барай му бре, синко, да не се праи у насъ таква кървнина?
Тода – Арно вели, тате, Гьеорги; ай во нашава кукя нека не биди кървнина.
Гьеоргия Лажо – Е, друго чаре, Тоде, нема, клинъ, клинъ тера. Друго чаре, ако идишъ ти у насъ, можи кървнина да не биди овде.
Тода – Що велишъ ти, мори майко?
Мара – Е лели ньекишъ и ти кьерко, овде се праи кървнина, оди.
Тода – Одамъ майко, ама и ти ако идишъ.
Мара – За атѫро твой кьерко и ясъ кье одамъ и толку.
Гьеоргия Лажо – Ай коа така гответе се, сега да си ойме, ако е нокье.
Митре – Море вие арно кье ойте, ами мене кай кье ме остаите, бре братко?
Мара – Тебе дома кье те остаиме, да я вардишъ кукява.
Митре – Ами ако дойдатъ тие кьрволочници, що праамъ ясъ после?
Мара – И понапре ти кажафъ клайсия секьирата задъ врата и коа кье влегуатъ, пресечиму глаите на сите и ела си ити кай Гьеоргьия Цареикь.
Митре – О, о, ясъ коа кье му и пресечамъ глаите и на Госпо аберъ да му сторите, мори Маро.
Гьеоргия Ладжо – Демекъ ти се боишъ, татко Митре?
Митре – Се боямъ ами, прашашъ.
Мара – Ами заощо си машъ? Баремъ не носи гакьи коа се боишъ.
Тода – (жалостно) Не задевай го мори мамо, татета, оти той е многу страшливъ; прегье, коа викаше Гьеоргия, той се стресе као пратъ.
Гьеоргия Ладжо – Ами као да му праиме Тоде на татка ти?
Тода – Као кье му праиме, кье го земиме и него, кай кье умриме сите и той нека умри.
Мара – Е, лели велишъ ти кьерко, нека иди и той и толку. Ай коа така да си прибериме алищата и да се оди, оти водата спие, а душмано не спие. После, Митре кье приготви коньите, (обръща се къмъ Митрета). Подай Митре врекьите да си клайме алищата. (Гуратъ си дрехите въ чувала).
Сцѣната прѣдставлява одаята на Ристе Коджобашията. На срѣшта стои единъ ковчегъ за дрѣхи покритъ съ бѣлъ чаршавъ. На около полица, която стоятъ саани и паници и нѣколко шишета съ ракия и вино. Една дългасофра въ средъ стаята и на около наредени столове. На стената единъ часовникъ на кьошето на сиджимка една кърпа за лицѣ. На источната страна една икона и кандило и два пищола окачени на стената.
Ристе Коджобашията – Е, као помина на гости на с. Вепърчани Камче:
Камче протугьеро – Со яденье, со пиенье, многу арно поминафъ Ристе, ама отъ проклети душмани лошо.
Ристе Коджабашията – Е зеръ те тепаа некой душмани, що лошо ти било?
Камче протугьеро – Море, ни ме тепаа Ристе, ни ме караа, сиромаси вепърчанци, ами се ме гощаваа, со печени прасиня; туку лели е вера наша потурната и на сведено проклетите душмани раатъ не ни оставаатъ.
Ристе Коджабашията – Па ви дошолъ некой арамолебецъ да ви расипи соборо, као лани що отиде Кючукъ Сулиманъ во с. Царевикъ и му го расипа соборо.
Камче протугьро – Ете истото и насъ не найде. Таманъ на ручеко го донесе едноногьио Кючукъ Сулимана, кондиса у коджабашията и го прати одавнико Мустрета да и собери сите селани да му я даатъ вергьията що му я върлилъ и нимъ, као и намъ. Као и мачи, коа и сучи: едни и тепа; друзи во кочина и затвори; трекьи и ѫрка и плука и дури не му зеде отъ неколцина по неколку лири и не и остаи.
Зеръ беше му кажаль Мустре за мене оти сумъ тамо и ме викна, та ми рече: „бре, Камче кьерата, ти да одишъ на вашето село и да му речишъ на Ристета коджабашията, да ми я собери вергьията, за коа кье дойдуамъ тамо, да и найдамъ азѫръ парите, зере, ако не и найдамъ азъръ, жими турски вера, коскьите кье вии скършамъ. Ете као ти велаатъ, коа игра мечата у комшията, кье игра и у тебе.
Ристе Коджабашията – Ами отъ коа стана, отъ кай коджабашията, да не беше отишолъ кай Митрета, да му я граби Тода, посестримата отъ Гьеоргьия Лажо?
Камче протугьро – Тамо беше ошолъ; арно ама, Тода не я нашолъ дома, тикьи коа беше и мачилъ, мачилъ и за малце кеа загубелъ Мара, чунки му се врекнуала.
Ристе Коджабашията – Мара е юнакъ, ами Митре е многу страшлифъ. Е, после, као напраия?
Камче протугьеро. Као напраия; я пущилъ Кючукъ Сулиманъ Мара да бара Тода да му я носи, Митрета го пущи да му коли ягне и беа ти избегале и и остаиле сами во кукьи кърволочницитѣ.
Ристе Коджабашията – (очуденъ). Що ми кажа бре Камче? Се валеше да ни истепа а?
Камче протугьро – Ами зеръ саде за насъ той се фали. Коа нашолъ село безъ кучина бесъ стапъ си оди.
Ристе Коджабашията – Имашъ прао Камче, ама сега векье дойде коса до камена, я косата кье се кърши, я камено: мене кье ме тепалъ, Гьеоргьия Лажо, Иосива и друзи мнозина, ама многу било малце останало, кье се бара краьо. Я ай пойди нисъ село и изкажиимъ на селаните нека дойдатъ овде, да видиме що кье речатъ.
Камче протугьеро – Пекьи Ристе да и викнам. (Излиза).
Ристе Коджабашията – Ова зафалуване отъ тоа куче, не кье ни излези на арно, така ми се чини. Ами зеръ саде той арамия иди у насъ. Рани и со пържени кокошкьи и со кошеи питулици и на яаденье плакяй му и дишъ пара си.
Ехъ! сполайти Господи, що толку си не колналъ и си ни пратилъ: Кой се тепани? Рисяните. Кои се грабени? Рисјанитѣ. Кой с ѫ турчени? Рисяните. (Дига рацете и очите на горе). Господи, нема да се смилишъ за насъ да не избавишъ отъ овие кърволочници и да речиме и ние сполай Богу? Али до века вака кье бидиме мачни?
Ексикъ нека е и вакофъ животъ що го живейме ние. Дома да седишъ на трепетъ да си, ако лавни песо, мислишъ да не дойди некой кьеседжия; на патъ да одишъ, као заякъ да се страшишъ, отъ една шумка ако шумни; на пазаръ ако пойдишъ, ангария кье те вататъ да носишъ со коньо, я некой дервишъ, я некой арапъ во Битола, я во Велесъ; ама оти си ималъ я свадба дома, я некой умренъ, ичъ не те прашаатъ и не те слушаатъ, кье ти го грабнатъ коньо и ако сакашъ не оди со дервишо Битола. Коньо кье си го продаи и остана безъ конь! Ами зеръ саде таа мака я имаме ние! Арно вели попъ Петре: „дури сме овци, секой кье не стрижи и кье не молзи.“ Бракя споредъ мене треба, да се бара некое чаре, да се оприме на злото и друго нищто.
(Дохажда попъ Петре, Камче и сичкитѣ селани влизатъ при коджабашията).
Ристе Коджабашията – Е, оче свети и вие бракя селани Камче ви кажа, за Кючукъ Сулимана що зулуми праелъ во Вепърчани и денеска, утре иделъ при насъ, да си земи парите. Що велите сега? имате пари да му даате, али немате? Ясъ еднашъ петъ пари скършени не му давамъ, а не петъ лири, що ми сака.
Поп Петре – И ясъ сумъ безъ пари Ристе. Що велите вие рисяни?
Селаните – Що има да велиме. Ете некни плативме беглико, вчера вергьията и сега сме безъ пари и борчлии до гуша. Да, ако дойди Кючукъ Сулиманъ, вие кье го молите, да не почекатъ до гумно и тогай кье му дааме.
Дедо Димо – Богами, той не не праша, али имаме, али немаме: одъ залого кье си делиме и не му кье му даиме.
Камче протугьеро – Е, арно ти имашъ, бре дедо Димо, да му даашъ, ами ние що немаме, що праиме?
Дедо Димо – Одъ дърво, отъ каменъ, кье си найдите и кье му даите, оти инакъ кье играте петькаменъ.
Попъ Петре – Дедо Димо и ти трѣба да си со насъ, да го молишъ Кючукъ Сулимана, да не почека до гумно баремъ.
Дедо Димо – Можи и ясъ да го помоламъ, ама ако го изваи свети Никола, па кье му даамъ: бели пари, за църни дни.
Ристе Коджабашията – Арно ти кье му даишъ, бре дедо, туку треба да не пожалишъ и насъ, оти коа кье види оти ти пари кье му даишъ, кье ни се тоари на сите и можи некой пакосъ да ни сторитъ.
Дедо Димо – Е, ай нека дойди, да кье глеаме и кье праиме.
Попъ Петре – Е, ай Госпо да те учи на арно, чорбаджи Димо. Е, що велишъ Ристе, сега тие сетъ збороите, ако дойди, Кючукъ Сулиманъ, кье го молиме, да не почека. (На пѫтната врата лаятъ кучетата).
Ристе Коджабашията – Я види на кого лаатъ кучинята, бре Камче. Е, е, дури да пойдишъ ти Камче, да видишъ кой е, тие сами си дойдоа. За волко зборуаме и волко задъ врата. Еве ни го Кючукъ Сулиманъ, стануйте сега да го пречека ме. (Сичкитѣ ставатъ).
(Влизатъ: гордо Кючукъ Сулиманъ, Фезо, Алия, Абдула и Даутъ, и поседнаха на стола).
Кючукъ Сулиманъ – Е, како си бре попе?
Попъ Петре – Арно, сполай Богу, сме Сулиманъ ага, ами вие како сте?
Кючукъ Сулиманъ – Аренъ и ние сме. Седуай попе, седуай. (попа седи) седуайте и ти бре коджабаши и ти чорбаджи Димо. (Седатъ). Е, собруафте мойто вергьија, коджабаши?
Ристе Коджабашията – Е те, за тоа сумъ и собралъ селаните, Сулиманъ ага, арно ама, ете край година сме, що имаше и зедофме: еве некни дойде бегликчията, вергьиджията и ни собраа сите пари, та нити петъ пари не ни останаа. Тьа ке те молиме, кье не почекашъ, до кай гумно и тогай кье ти даиме, дай Боже здравье!
Кючукъ Сулиманъ – (сърдито). Видуай сега що ми зборитъ, кодошъбашията; море пари сакуамъ, пари, ясъ бегликчия, мегликчия, не знауамъ, зере жими единъ вера, лошо кье ве расипуамъ сите.
Попо – Ти биди жифъ Сулиманъ ага и пари кье ни даи Госпотъ, ако не денеска – утре, що се вели зборъ.
Кючукъ Сулиманъ – Е, ай дауай сега, за утре ясъ не можамъ да чекуамъ.
Попо – Еда, лели ти кажа коджабашията, Ристе, оти сеа, за сеа немаме, кье не почекашъ, дури да си найдиме крайо.
Кючукъ Сулиманъ – Со тебе колай, попе. Я ти бре коджабаши, кье дауашъ пари, али и ти немуашъ?
Ристе Коджабашията – Е, и ясъ немамъ Сулиманъ ага.
Кюучукъ Сулиманъ – Я вие бре каури. Иосифъ, Цветко, ивие немате? И ние нѣмаме. Арно велуате немаме, ами ако го извадамъ той ятагано (показва ятагано на дѣда Дима). Я ти бре чорбажи, кье дауашъ пари, али да го мърсамъ баремъ отъ тебе ятагановъ?
Дедо Димо – Джанъмъ и ние не оти имаме, ама кье ти се даитъ некоа пара. Ами колку пари сакашъ отъ мене Сулиманъ ага?
Кючукъ Сулиманъ – Ха, ищте та си асъ рая чорбаджи Димо, (Камче настрана, асъ рая е той, що ти дава пари, а пакъ ние сме сите кумити). Зеръ не знауашъ колку пари ти сакуамъ? Чекай да го изваудамъ тефтеро (изважда тефтеръ) на тебе десетъ, на Ристе коджабаши петъ и на сите дтуги селани по три лири. Айде дауай чабукъ.
Дедо Димо – (изкарва кьесето и му брои). Ако е кабилъ Сулиманъ ага, ай прости ми баремъ една лира, оти и ясъ со муамле сумъ и зелъ отъ сарафъ, овие лири.
Кючукъ Сулиманъ – Море не велуайми да ти простуамъ бре чорбаджи, ами рачуайми, да ти го ресуамъ есамето, за да не ти остануа бекае и после да ти сакуамъ два пати. Разбра?
Дедо Димо – Е, коа така, ресими го есамето.
Кючукъ Сулиманъ – (зима паритѣ). Ха, ище го ресуафъ, айде гайле немуай сега. Айде дауайте и вие бре каури.
Сите – Колку за сега Сулиманй ага немаме да ти даиме, ти биди жифй, кье не почекашъ, до кай гумно и кье ти даиме.
Кючукъ Сулиманъ – Гумно, гумно, ясъ не разберуамъ, я пари, я жими еденъ вера, кье ве расипуамъ и васъ.
Фезо – Ай за атѫро мой дай му десетъ дни мувлетъ нека си найдатъ крайо, Сулиманъ ага.
Кюучукъ Сулиманъ – Е, айде кье ви даамъ мувлетъ да еденъ недела. Ама ако не си го найдуате крайо, пѫрво тебе попе, кье те расипуамъ као що го напраифъ попа Цветка и после коджабашията и после сите кье ве колуамъ, жими еденъ турска вера. Айде сега Камче нарачуай ручекъ по селото и носуай кай чешмата во корията. Ай аркардашларъ, стануайте да одуаме.
Ристе Коджабашията – (сички го поглеждатъ). Ей бракя, вие знаите заощо ве повикафъ оваа вечеръ, чункьи Камче на сите ви распраилъ, за никому да не кажите оти сте у мене и що сакаме да праиме, чункьи оваа работа сака и муата да не не разбери. Еве ясъ и жената я пратифъ кай майка е на гости, за да не чуе тоа що кье зборуаме. Ете и Камчета протугьеро го остаифъ на порта да седи и да варди, да не дойди некой гьаолъ, да не найди собрани и да си испатиме.
Попъ Петре – Колку за тоа, така треба Ристе, се що имате ниетъ да праите, никому да не кажуате, оти и зидо има уши, що се рекло отъ стари. Ами ако сакашъ Ристе прекажи ми за попа Цека, Богъ да го прости, како го утепа той кърволочникъ?
Ристе Коджабашията - Ете така, као що знаишъ: видейкьи в’Прилепъ го начекалъ Кючукъ Сулиманъ кай Оджоо долче и немайкьи пари да му даи, го турналъ отъ коньо и го утепалъ отъ кьотекъ и се врати дома, и по некой день си умре, сиромаио, као що умираа светийте.
Попъ Петре – Проклета му душа, му и остаи дечиняата сираци. Ами одощо го пизмеше толку бре Ристе, попа Цека, той арамия?
Ристе Коджабашията – Най многу го пизмеше оти му го сакаше чифлико що го има овде, гьеоа да му го купи и да си го напраи чивликъ. Попо не му го продааше, чункьи знаеше оти пари не кье земеше и некьеше трнъ да ни клаи во селово. Ете затоа го отепа.
Гьеоргьия Лажо – Офъ, бре, попе Петре, арно него го отепа за дека не му далъ пари и чифликъ, ами мене за ощо сака да ме отепа? Дали да ми и земи магаринята що носамъ варь во Прилепъ?
Спиро Църне – Не за магаринята, ами за посестримата, да ти я турчитъ, а мене за дека не го остаафъ въ градъ да бърка убаите рисянчиня; а пакъ секой рисянинъ той зверъ кье тепа, кье граби и кье турчи, дури не се здружиме неколцина и го сотриеме.
Ристе Коджабашията – За тоа оти е така, некьи некое веленье Спиро и затоа ве викафъ, у Гьеоргьия да се обружиме неколцина и еденъ часъ побърго да го сотриеме, доста векье мачи народотъ.
Попъ Петре – Браосъ, да вие алалъ. Е, коа така кажуйте сега, отъ васъ кой кье приима да биди войвода?
Гьеоргьия Лажо – Спиро кье ни биди войвода.
Спиро Църне – Не ясъ, ами ти кье бидишъ брате Гьеоргьи, оти ти си повещъ отъ мене по планиньето.
Гьеоргьия Лажо – Не, ти кье бидишъ, Спиро, оти си по юнакъ, твоята юнащина се виде на Църковна порта и си по уменъ као грагьянецъ, знаишъ турскьи и арнаутскьи, а пак ясъ кье ти бидамъ помошникъ.
Попъ Петре – Е, ай да сте ми блаосоени, мунасипъ е Спиро да биди войвода и Гьеоргьия помошникъ. Ай, одбери си Спиро войводо, сеа другари.
Спиро войвода – Що велишъ ти Гьеоргьи, кого велишъ да ни бида за другари?
Гьеоргьия Лажо – За другари сите чинатъ що се овде Спиро, ами ясъ мисламъ, Илия, Иосифъ и Пецо, тие доста се и ние двата петина.
Попъ Петре – Айде нека вие брастото айрлия, стануйте бакнете се и ако сакате да ви пеямъ една евангьелия, за свети Иоанство и побратимство. (сички ставатъ ги намета со петрахиля и чита евангьелие): „Отъ Иоана светаго Евангелие вонме.“ Рече Господъ ученикомъ своимъ: сия iестъ-заповѣдъ моя, да любите другъ друга якоже возлюбихъ ви. Болше сия любовь никтоже иматъ, да кто душу свою положи за други своя. Слава тебѣ Господи слава тебѣ“ (сички пакъ седатъ на местата си). Е, честьта нека вие побратимство. Чуфте вие бракя що вели Ристосъ: нема по голема любовь и по големо добро да си я даи чоекъ душата своя, за брата си.
Веруйте ми юнаци, оти и ако умрите, за народо, ичъ да не се жалите, оти вашите ииминя, кье бидатъ прославени и на земята и на небото. Сега мене изимъ бракя, да си одамъ, оти утре кье пеямъ литургьия и вие чинете си лакърдиите. Айде добра ви нокь. (сички ставатъ и го изпровождатъ).
(Излиза си попъ Петре)
Спиро войвода – Ама да му е алалъ на попа Петрета.
Ристе Коджабашията – Попъ Петре е за народо Спиро е етъ най скришенъ кофчекъ. Као що беше и попъ Цеко, Богъ да ни го прости. Ами за оружие бре Спиро войводо, као мислишъ?
Спиро войвода – Оружьето ние готоо, Ристе, и е овде. Подарено ни е отъ неколцина чорбаджии, мои приятели и Гьеоргьиои.
Ристе Коджабашията – Браосъ, да живеятъ таквие чорбаджии, а не као нашио дедо Димо, що се страши као заекъ.
Гьеогьия Лажо – Колку за тоа Ристе, така си е. Нейсе сега, арно кье сториме да си вечераме, що далъ Госпо – лепъ и солъ. Темелко бре, я принеси вечерата (Принеса се хлебъ друго). Повели Ристе коджабаши, написе ракьия. (Ристе благославя, пие и сички наредъ поканва). Де буюрумъ, вечерайте и декшайте, що далъ Госпо – лепъ и солъ. (сиччки ядатъ). Донеси гърнето вино, бре Темелко, да се напиеме (Донаса и сички наредъ благославатъ и пиятъ).
Спиро войвода – Побратиме Гьеоргьи, е ай рекния некоя песна, малце речоита и многу гласоита, за инато на душманите, да отъ утре па по планининье кье пеиме со славеите.
Гьеоргия Лажо – Пеки побратиме, (песо лаи) я чекай да видамъ кой кье биди що лаи песо, (излиза на вънъ и се врща съ баба Мара и Тода). Евеми и милите гости бракя, (сички шаватъ весело).
Мара – Добро вечеръ бракя. (Сичките ѝ казватъ: „далъ ти Госпо добро майко Маро, повели де повели седи. Тя седа на трпеза). Ха така де, веселете се и радуйте се (сички се смѣятъ).
Камче Протугьеро – Добро вечерь бракя (ловиги за рѫка на редъ), како сте, що чините? (Мара и Тода и тѣ се здрависватъ со сички).
Гьеоргьия Лажо – Е Маро, знаишъ що ве викнафъ со Тода?
Мара – И знамъ и незнамъ Гьоргьи.
Гьоргьия Лажо – Ете овой етъ, Спиро, що ви кажуафъ коа ве зедовъ отъ кай васъ и сега си го напраифме войвода, а пакъ ние четворицата (ги показва на име), кье му бидиме другари, кье му търгниме по траго на Кючукъ Сулимана, да го сотриме и вие да си одите дома, а пакъ ние отъ коа кье го сотриме, кукята наша кье ни биди планината, а братъ, сестра, посестрима и майка ке ни биде оружието.
Мара. Госпо отъ браство да не ве одели синко и Госпо да ви поможи, да го сотрите той зверъ, за да ви благново цѣлио народъ. Бидете юнаци, тепайте турци кърволочници и не страшете се.
Спиро войвода – Браосъ стара, майко, ете и моя майка на твой умъ етъ. Уште коа го отепа Кючукъ Сулиманъ попа Цека, ми завика, за да одамъ по него и да го отепамъ, ете сега кѫсметъ и со Бога напретъ, кье го истребиме той трнъ и друзи многу.
Ристе Коджабашията – Камче бре, я тури му по едно вино на Мара и на Тода, да се напиятъ и да се поразвеселатъ, (на сите му тури вино Камче). Ай сега де кому му е редо, нека речи една песна. Ай брате Гьеоргьи речи и ти една песна.
Гьеоргьия Лажо – Пекьи, Ристе, да речамъ, ама да ми помагате. Ай Тоде и ти помагай ми; развеселисе, не стой смуртена жити мене. (Пѣе):
Ми заплакала гьиди Стара Планина
Шо я дочула гьиди Пиринъ Планина.
- Ай що ми плачишъ гьиди Старо Планино?
Какъ да не плачамъ гьиди Пиринъ Планино.
Секое лето гьиди булюкъ кумити,
Оваа година гьиди деветъ булюци
Деветъ булюци, гьиди се макьедонци,
Напре му оди гьиди Илю Войвода и пр...
Ете и отъ мене една песна, сега редо му е на Спира да речи една грацка. Повели Спиро написе, оти жаба на суо не кърка. (Смѣхъ).
Спиро войвода – Да зеръ и ясъ сакате да ви речам песна! Е ай, коа така, да ви речамъ, ама помагайте сите и после Тода кье ни речи. (Смѣе се Тода). (Пѣе):
Одъ върфъ Пиринъ планина
Жалостенъ гласъ се слуша,
Макьедония плачи (2)
Плачи, жала, сирота,
За свойте мили чеда,
Истепани отъ турци (2)
Макьедония вика,
Юнаците да стана,
Со ножеи и пушкьи (2)
Да бранатъ свойте бракя,
Отъ турци що се мача
Отъ петъ стотинъ годинъ (2)
Ете ви и отъ мене една песна. Кой знаи да ли ве бендиса?
Мара – Чуфъ те синковци, заощо плачи Макьедония? Плачитъ за зулумите що и праатъ турцитѣ и ве викаатъ васъ юнаците, да истепате лошите турци и да не браните насъ сиромаси.
Гьеоргьия Лажо – Ете затоа майко, Мара и ние се обружаме, да истепаме лошите турци и слободия да биди, за сите бракя рисяни.
Мара – Да сте ми живи, синковци и Богороица да ве укрили и да ви поможи, да истребите тие кърволочници и тие кърстени гьаоли, що не предавааът.
Спиро войвода – Ишала, ако сака Госпо Маро, се кье биди. Е, Ристе, сега изинъ дай ни да си полежиме, оти многу седофме. Сега, као що се рече прегье, чуфъ не чуфъ, видофъ не видофъ. Ха, ами Тода не ни рече една песна.
Тода – (плачи и се смѣе). За мене песна, брате Спиро, не треба, оти що убаина гледамъ, да да пеямъ?
Гьеоргьия Лажо – Те моламъ, мило Тоде, не плачи, не парай ми го сърцето. Биди юнакъ, коа майкати, а не биди коа таткати. (Става). Ай да си ойме сега. Збогумъ Ристе (се рукува со сичкьи) айде Маро и ти Тоде помене да ве однесамъ дома. (Сичкьи тргватъ да си ходатъ).
(Излизатъ си сички).
Сцената прѣдставлява пѫтъ въ гората Рамна Бука. На долния край чешма. На сретъ пѫтъ единъ белъ каменъ.
Спиро войвода – Као ти рече Найдо фчера, бе Камче, за Кючукъ Сулимана? Али кье иди за вамо?
Камче протугьеро – Ми рече оти безъ друго денеска кье иделъ, за вамо Кючук Сулиманъ, да го тепа Гьеоргия и после Ристето и сите селани за пари.
Спиро войвода – Коа така, земи си пушката и оди негде на некоя чука, та едно кье го видишъ, оти иди за вамо, ти кье се вратишъ до негде и кье ни викнишъ гьеоа козите влегоа во ѫржта и ние кье се сетиме оти иди Кючукъ Сулиманъ. А пакъ ти кье одишъ дебнишкумъ и коа кье дойда кай чешмата, да пиятъ вода, можи и тамо да се почина и отъ коа кье тргна за вамо, ти кье а ватишъ чешмата, за метеризъ и кье глеашъ, ако ни куртулиса некой одъ нашите пушкьи, ти кье го удришъ. Лели арно е вака бракя? (Сички му удобряватъ). (Камче дига си пушката и си отива).
Гьеоргия Лажо – Ей, сега Спиро, као велишъ да го удриме, ова звере? Дали отъ пусия, дали на ачикъ да му излезиме?
Спиро войвода – И на ачикъ да му излезиме, кье го отепаме и отъ пусия, па кье го отепаме, Гьеоргьи, само ако го донеси гяоло, да помини по овай патъ.
Пецо – По арно да го удриме отъ пусия войводо спроти мене.
Спиро войвода – Демекъ коа има чоекъ маша, да го вакя огно, не треба да го вакя со рака, сакашъ да кажишъ. Не, ясъ веламъ да го удриме е по арно. Као велишъ братъ Гьеоргьи?
Гьеоргьия Лажо – Еве као веламъ ясъ: ясъ и Илия кье му седниме одъ десно, ти и Иосифъ налево, а пакъ Пецо задъ оной каменъ, отъ пусия му седни, ко що вели той. Спиро войвода – Арно го измисли, и ясъ на той умъ сумъ. Молчете! а! ене кай вика Камче. Стануйте секой на местото и ножейте да ви бида готои, секой по еденъ да си определите. Кючукъ Сулимана мене да ми го остоите и дури не пукни моя пушка, вие да не върлате и ако нещо се даврандиса некой, ножейте да ви бида предъ васъ и сечете му глаите. Ичъ да се не бойте бракя, оти отъ турчинъ по страшлифъ нема, коа кье види друкъ, оти кауринъ му се опиня со ношъ, али со пушка. Айде сега секой на мѣсто. (Сички отиватъ по мѣстата си).
Кюучукъ Сулиманъ – Я айде бе кардашларъ да прауаме по еденъ цигара. Абе Даутъ ага, защо си толку бесъ кеифъ денеска?
Даутъ – Остайсе Сулиманъ ага, алай се версе, зере...
Кючукъ Сулиманъ – Еле, еле, айръ аберъ, кажи да чуямъ, що алъ имуашъ?
Даутъ – Остай ме, алайсе версе, Сулиманъ ага, оти не е за кажуанье.
Кючукъ Сулиманъ – А бре Даутъ ага, ние лели сме аркадаши, треба да кажуашъ кой що ти речуа и да се не анладисаме, елбете.
Даутъ – Никой нищо не ми речуалъ Сулиманъ ага, еменъ нокьеска видофъ еденъ лош сонъ, да за тай сонъ сумъ бесъ кьефъ.
Кючукъ Сулиманъ – (Ха, ха, ха). За ощо си беруалъ гайле. Я кажуай да чуяме, що сонъ си видуалъ?
Даутъ – Дилми уще фчера ниетъ сторуафъме, да одуаме у той домузъ Гьеогьия Лажотъ.
Кючукъ Сулиманъ – Е, после? Да що дека сторуафме ниетъ?
Даутъ – После, видуафь на сонъ санкьимъ бефме кай Гьеоргьия и ни кладе по еденъ фесъ на глаата. Да бенджесъ, не треба да одуаме кай той свиня, да не оградисаме некоя беля.
Кюучукъ Сулиманъ – Ехъ, защо си беруалъ гайле, бе Даутъ ага и си се страшуалъ отъ той Гьеоргьи, кауринъ. Жими еденъ вера, вечерь кога кье одуаме у той свиня, кье го теруамъ да ни купи на сите по еденъ тунусъ фесъ, со се пискюлъ. Я удруай го карадузено бе Фезо и речуай мойто песна, да расшениме Дауте.
Фезо – Пекьи Сулиманъ ага да удрамъ. (Свири и пѣе);
Богъ да го бие джанъмъ,
Богъ да го бие,
Богъ да го бие джанъмъ,
Той Кючукъ Сулиманъ,
Що ми по собралъ джанъмъ,
Що ми пособралъ,
Що ми по собралъ джанъмъ,
Верна дружина,
Верна дружина, джанъмъ,
Верна дружина,
Верна дружина, джанъмъ,
Седумдесе мина и пр...
Кючукъ Сулиманъ – (весело). Я па бе Фезо апо. Айде стануйте да одуаме, (Сички ставатъ и търгватъ да пѫтуватъ. Фезо следва песната Богъ да го бие).
Спиро войвода – (силно вика). Богъ нема да го убие, бре куче, ами Спиро кье го убие (гръмватъ сички, пада Кючукъ Сулиманъ ранетъ и трима мъртви, Даутъ избегва). За васъ вака треба кърволочници. (Спуска се съ ятагана върху Кючукъ Сулимана, да го сечи. Кюучукъ Сулиманъ зима мартинката, да стрела върху Спира.)
Гьеоргьия Лажо – Пази се войвода, оти ова куче кье те убие. Чекай Сулиманче, чекай и Гьеоргьия да ти удри еденъ куршумъ по рацѣтѣ твои. (Гръмнува и го рани въ рака). Кючукъ Сулиманъ – Офъ аначе, умрефъ аначе, (сички се спускатъ върху Кюучукъ и другаритѣ му. Спиро и Гьеоргьия, почнаха да го сѫда, а другьите обезорѫжиха тримата другари).
Спиро войвода – Улдумъ аначе, виде бре куче, како боли куршумо? Ти си що ми се валеше да ме отепашъ? Ти беше що го отепи попа Цека, за да му го земишъ мулко? На, затебе бездушнику, (удара го съ кундако въ гради, Кючукъ Сулиманъ плаче).
Гьеоргьия Лажо – (сърдито). Сечи му глаата, войводо, на той зверъ турчинъ що го судишъ? Той е одъ Бога пресуденъ, да се губи. (уруя го и той). На затебе песу, ти беше що пойде при посестримата моя да я грабишъ и даа турчишъ? На затебе (па го удара). Виде као боли?
Кючукъ Сулиманъ – (плаче). Аманъ бе кардашларъ Гьеоргьи и ти Спиро войводо, не губете ме, ами земете ме есиръ и пратете еденъ чоекъ кай татко ми, да му сакуате осумъ стотини лири що имаа во моио сандѫкъ и после пущайте ме.
Охъ анасѫнѫ, ме зедуа на душа: каймакамо и кадията, що ме пущия да пленуамъ раята и да си и делуаме парите со нифъ.
Кье ве моламъ бре кардашларъ, да баруате некое чаре, за тие лайни каймакамо и кадията да и тепуате, за да не пратуатъ другъ како мене, да го сойдиса раята.
Спиро войвода – Отъ коя търговия си ги спечелилъ толку лири, бре куче крастао? Що кье ни и давашъ намъ за откупъ, ти треба да знаишъ, оти ние не сме излегле за пари, ами да очистиме търнье као тебе, що така безжалостно и мачатъ христяните. На ти откупъ, що си сторилъ да и яйдиш. (Мушва го всърце и умира Кючукъ Сулиманъ). Айде сега бракя да му ойме кай Хюсеинъ Сомуна и кай Мустрета, дури е бърго, да и сотриме, да после, кье глеаме и кье праиме. (Обиратъ му и нему оружьето и си върватъ во гората).
Илия – Ей шукьуръ на Бога, Спиро войводо, що и спастрифме овие кърволочници и го избаивме народо отъ нифъ Гьеоргьи, коа кье чуятъ селаните, кьизнаи колку радосъ кье сторатъ, а пакъ най многу радосъ кье стори Тода посестримата. Слушуайте сега, другари, една песна що му уйдисафъ на Спира войвода (пѣе):
Богъ да го бие той Кючукъ Сулиманъ,
Що ми пособралъ верна дружина,
Що ми расфьрлилъ тежка вергьия,
По сека кукья по две три лири.
Богъ да го бие той Спира войвода,
Що ми пособралъ верна дружина,
И ми отишолъ кай Рамна Бука,
Та ми го удрилъ той Сулимана.
Писнало турче силно да плаче
И Спира Църне да си го моли и пр.
Е Спиро войводо, те бендиса песнава що ти я извадифъ?
Спиро войвода – Браосъ Илия, браосъ, много си билъ майсторъ. Благодаримъ, айде сеа да вървиме, оти Даутъ куртулиса колку за пакосъ той кье кажи на конакъ и кье тѫргни голема потера по насъ треба да ватиме некое арно место, али да превърлиме мориоското. Камче бре, Камче айде ти оди си в’село и кажи му на Ристе коджабашията, да се радуатъ. Отъ овде сега каде да одиме да отнесиме ущте нѣколко тьрне що ни нарача приятелите. После по снегове нечини да се седи овде по планинево оти трагата кье ни я найдатъ по снего, ами да превърлиме во Бугария али Сърбия. Дай Боже здраве на пролетъ кье се връщаме да чистиме душманитѣ турци.
(Дигатъ пушките на рамо и излизатъ)
|
Сите дела од овој автор се во јавна сопственост во целиот свет бидејќи авторот е починат пред повеќе од 70 години. |